Цикъл Утопии "Първа утопия"

Аз и ти в този свят не съществуваме. Но в някоя паралелна вселена ние вече сме се случили, защото измолих мечтите си за теб. А ти не ме познаваш и само очите ти знаят коя съм, но „Недей“ – това е достатъчно , за да ни измисля, защото имам право вече да мечтая.За света в който няма вещици и духове, а само феи орисници, които са ни дали история на кредит ( онова с разплащането ще го мислим после). Аз имам обувка , която много ми стяга, ти имаш силни ръце - да я разхлабиш.

Не е трудно и ти да ме измислиш.И след няколко луни да ме поискаш и да стана твоя.Там където пътищата ни се срещат е бяло и се чува само красотата на една измислена тишина.И е красиво.. че оглушаваме от красота и ослепяваме от влюбен смях..Да, точно там ме има, точно там те искам. И ще съм каквато искаш и каквато мога. Ще се разтворя в собсвената си химера, ако ти дотегна..Освирепяваш ли от липсата ми нощем ще галя вълчия ти нрав със...себе си – аз нямам друго.

Една такава хубава химера е приседнала в кривото ми гърло.Опитва се да проговори , но от месеци не й се отдава.. и само мълчи и клонира светове, в които нас ни има и толкоз. Но понякога и това е достатъчно, за да съм инженер на моя свят , в който ти си център, докато ти си само зад мен в автобуса...

Усмихвам ти се.

Знам, че видя.