One year later

Не съм уморена от  обичане.Уморена съм от спомени. Хубав си , най-много когато си отиваш. Когато те няма. Хубав си като лошо време в събота сутрин. И не защото имаш прекрасна логика, която ударно се врязва в моя хаос.

Аз вече не мога да рисувам смисли от изстинали спомени. Затова болиш. Но зная, че се помним. Аз слагам многоточия там където са твоите възклицателни. Аз спирам, когато ти продължаваш. И някъде там се преплитаме и бягаме. Не искаш да ме слушаш, защото съм пресипнала от влюбване.  Аз съм обичаща, не ставам за обичане докрай. И толкоз. Това ми е присъдата.

 Днес отново се видях в очите ти. След една година – отразена в очните ти две дъна. Това ми стига. И по дяволите всичко, щом съм още там – аз още утре мога да не се събудя.

На А.