Аз съм Юни

Аз съм Юни, влюбена до болка в Септември.Не можем да се стигнем.Аз съм лято , той е студена есен.Сезонно сме несъвместими.И си тръгваме.Не знам с какво ме отвлече и стана моето циганско лято.Дали с полъха си на нежност или бурята си от ревност.Или пък с острият си кафяв поглед и кехлибарената си усмивка.Усмивката му, ах тя!Хербаризира сърцето ми.И само аз си знам колко боли когато ми я дава безусловно или си я прибира в дълбокия резерв.И пак си я прося.Той пак не ми я дава.И страдам.

Лятото ми има свойте бури- огледало на есенната му душа и почти го давя в тях.Той все изплува и ми бяга.После по малко се връща, но никога не целият.Есен- ходи я разбери…А аз съм огън.Парещ.По сивите тротоари правя обедната мараня и чак го задушавам с мойта обич.

Той ли?Отделя ми по едно есенно листо от клоните на дървото(чрез което уж ме чувства).А аз съм цялата чувство.И обсебване.И плен.И всичко.Той е толкова неискащ, нечувстващ, нечуващ, но ме стиска здраво и не пуска.

И когато го боли го страдам и гледам в очите му.Само тогава там се намирам.И знам, че всичко ще ми довери и пак ще замине с вятъра.

И само аз си знам как се моля вечер тихо, по-тихо дори от тишината, да е добре и да ме мисли.Да намери пътя към мене отново.Някога.

Или другата година по същото време.Когато му е хладно и иска моите лъчи.Ако ги поиска някога.

Направи ме несигурна, незнаеща, но търсеща, анализираща и молеща, агонизираща, но жива.

Аз съм Юни и умирам всеки път в ръцете на Септември.