Втора Утопия

Нощта е черна като задните ми мисли.И една бяла завеса за контраст. А зад нея съм цялата аз , гола, останала по мисли, по чувства, по мечти и спомени.Ръката ти държи моята,а с нея обгръща цял един измислен свят.Парчета бяла мисъл и черна магия за цвят.Удар,.Допир.Свян и срам. Мечтите ми от вчера са утрешната реалност между две завивки от обикновен памук.С остатък от червило върху тях.

Аз съм восък.Можеш да ме моделираш.Горя, но ти не се страхуваш.Твоят свят е с цвят на кехлибар и мирис на опасност от опиянение.Висок градус.Слаб ангел- нищо повече.Но искам..- защото ми е присъщо по човешки.Инстинктът ми към теб е само животински.Хищно отхапване, отпиване на силни глътки.Две ръце, които ме държат на сантиметри от земята.Но така ми е добре.Налей ми малко смелост.“Наздраве“ от мен и дързостта ми.

Вакуум от тишина по между ни.Ти си неразгадаем ребус.Само ударната вълна на нашето докосване ме прави цяла.Не говорЈ. Аз не зная как се вярва вече в думи.Принадлежа на вятъра, макар да съм до теб.

Имаш ме, защото дълго ме мечта и съзерцава.Аз ще изживея нашата утопия.А после много тихичко ще я изплача.