Удобната

Удобната влиза тихо.

Не пита.Иска разрешения с очи.И винаги присяда в скута ти , когато най не ти е до нея.Тя е наградата на възкръсналото ти его.Стимулиращият елемент на твоята ненавист, подклаждаща огъня на обезсмислената ти нежност.

Удобната жена е приготвена вечеря.Свещи и търпение.Разлагащ се часовник отмерващ времето на нейните илюзии.Безгласна буква.Вопъл болка.Но ти не разбираш и не питаш.Светът за нея е малка точка, в която е изписано името ти.И когато е излишна знае да си тръгва.Но строшена от безсилие те моли поне да я пуснеш до прага.Иска с теб да нарисува безкрайност.Ти все нямаш време и точните бои.

Тя е въпроса „Защо закъснява?“ и изплаква безвъзвратния край на мечтата си когато две седмици не се обадиш.Силите й са само прах, защото си обсебил черепната й кутия.Ако погледнеш в нея ще оглушееш от тишина и болка, но ти не гледаш и не питаш.Тя винаги е там, заспала на дивана чакайки те.Сънува следващото ти убийство в нея.Усмихваш се- не искаш да я будиш.

Аз бях само НЕудобно камъче в лявата ти обувка и тромб в твоята аорта.Неин антоним.