***Вместо поздравление***

„“Обичам те“ е цялата поезия, която мога да ти кажа днес.“

Есента ти е отивала до болка.Дните са като характера ти, с очевидна изява на биполярно разстройство- валиш и се усмихваш, плачеш и напичаш.Не бих ти пожелала нищо друго освен винаги така да си високо в мен, за да те чувствам.Там, където свършва егоизмът ти, започваш да растеш. Ние с теб винаги сме  пораствали няколко сантиметра след всяко „Оставям те, майната ти“, че не бихме могли да бъдем описани по-красиво.Дори след хиляди години бихме били скулптура на невъзможното случване - есенното момче и юнското момиче.

Но ти няма как да знаеш това.Квартала го боли след ампутирането ти и улиците са безлични.Дъждът не е красив, за да вървиш под него.Всяка цигара угасва в ръцете на спомени.И си заседнал твърде дълго в гърлото ми, че съм свикнала да не преглъщам...за да те има в мен.Местата ни са като олтар, на които често виждам прегърбената ни от обиди и лъжи любов,  да стои и отмерва мълчанието.

Есента е тиха като теб.Затова обичам теб.И нея.
Един на друг сме си вселени и безкрайности.

На А.