Не е за пожелаване

Дойдох ти твърде много.Като лъжичка с канела.Като оцет за жадния.Като капки дъжд, които чакат вятъра да ги обикне.

“Някои го предпочитат студено“ и ти го режисираш.Продуцираш и снимаш.Твърде многото драма ще те убие.Твърде многото тишина също.Но ти не питаш.И снимаш.Лентата на „Съжалявам“ се върти до разсъмване, къса се, аз пак я навивам, за да гледам мазохистичния си филм.Сценарият е за аматьорите.Усмихваш се на празната си стая.Аз на дима от цигарата.От чашата остават само стъкла. Кадърът е перфектен.Чак не мога да го повторя.

Малките любови умират с месеци.Плашат се от натрошено его, крива усмивка.Шамар.Словесен.Големите изчезват за секунди.Мигване.Дъх.Премълчаване.После знаеш само как НЕ се обича.И си тръгваш, но онези 18 грама в теб стоят, замръзнали в спомен.И не мърдат.После няма да ме има дълго.Ще трая колкото едно сънуване.КОшмар, от който ти ще се събуждаш.Ще ме изсмукваш на дръпки.За да остана пепел, обременена от ръцете ти.Спомняне.Пробождане напът за магазина.На спирката.Зад ъгъла.А аз умея да се губя.В теб. В себе.Там където ще обичам.Теб.Идеята за нас.Пό- малко себе си.

Дойдох ти твърде много.И разбирам  призрачното ти отсъствие.Само възглавницата помни, че си бил тук.

Дойдох ти много.Едва ме преглътна.Нощта  единствена разбра, че ти си тръгна.